ИЗМА̀ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; измàхна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. св. деят. измàхнал се, прич. мин. страд. измàхнат, св., непрех. Диал. Ставам физически слаб; отслабвам, измършавявам, стопявам се. И действително, лицето на Странджата от ден на ден се измахваше и добиваше смъртна бледност. Ив. Вазов, Съч. VI, 32. Уплаши се, като видя колко е изменена през тия няколко дни на страдания. Тя се бе измахнала; свежата руменина на лицето ѝ бе изчезнала. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 51.